На 28 октомври сцената на ДТ „Йордан Йовков“ се превърна в място за среща с българската литературна класика и живото театрално изкуство. Ученици от нашето училище посетиха комедията „Г-н Ганьо Балкански“, по творчеството на гениалния Алеко Константинов, адаптирана от Георги Данаилов.
В спектакъла участваха талантливите актьори Ивайло Калоянчев, Ивайло Захариев, Веселин Цанев, Иван Иванов и трупата на ОбДТ „Невена Коканова“ – Дупница.
Особено любопитен за публиката беше фактът, че Ивайло Калоянчев е син на легендарния Георги Калоянчев, който също пресъздава емблематичния образ на Бай Ганьо.
Над 60 ученици на Фамилия Охридски имаха възможността да се насладят на впечатляващото актьорско майсторство и да преживеят незабравими мигове, изпълнени със смях, емоции и размисъл. Срещата с героя на Алеко Константинов отново доказа, че класическите литературни образи продължават да бъдат актуални и днес, провокирайки публиката да се замисли за човешките слабости, обществените нрави и непреходните ценности.
Специален и вълнуващ момент беше подаръкът, подготвен от Фамилия Охридски за театралната трупа. Ученичката Анна Гечева, от 10. В клас, специалност „Графичен дизайн“, предварително нарисува картина, изобразяваща Бай Ганьо. С този творчески жест се изрази уважението към актьорите и към силата на изкуството да вдъхновява, да обединява.
Картината беше поднесена като знак на признателност към трупата на ОбДТ „Невена Коканова“ – Дупница и като доказателство, че изкуството намира различни пътища, по които да докосва човешките души.
Поклон пред словото, таланта и творчеството на големите български творци!
Във време, в което технологиите заемат все по-голямо място в ежедневието ни, подобни срещи напомнят колко важни са живото общуване, духовността и непосредственият досег с изкуството. Театърът не просто забавлява – той възпитава вкус, развива въображението, провокира мисълта и изгражда отношение към културното наследство.
Вярваме, че театралната сцена ще продължи да омагьосва нашите възпитаници въпреки промените на съвременния свят. Защото истинското изкуство не губи своята сила с времето – то продължава да вълнува, да вдъхновява и да оставя трайни следи в сърцата.
