,,Щастлив е онзи, който се е научил да се учи!‘‘- Менадър
Училището не е сграда, училището не е двор, училището не е маркер и бяла дъска…
Училището е туптящо сърце! Сърце, преживяло весели игри, подкрепа и упование, песни и танци, но и тъга! Сърце, закалено в огъня на обичта!
Учениците от 2.А, 2. Б и 2. В класове, днес, на 21. 11., всички заедно, нарисуваха тази обич върху белия лист. Всъщност децата претвориха в рисунки безкрайната си любов към училище ,,Св. Климент Охридски‘‘. Училище, което подкрепя и помага на талантливите си деца, кара ги да се чувстват значими, обгражда ги с внимание и грижа!
Само втори клас са, но учениците знаят, че от училището тръгват мечтите- красиви и цветни, колкото нереални, толкова и истински, малки и големи…мечти! А нали мечтите водят света към по- добро бъдеще.
Как се рисува любов? Децата знаят най- добре!
