„Пътят на хляба“ – една приказка за хляба на учениците от 1.Б клас.
Откъде идва хлябът и какъв път извървява, за да стигне до нас – това научиха днес учениците от I.б клас в СУ „Св. Климент Охридски“.
Днешният урок започна от зрънцето, премина през видовете брашна и продължи със звукови модели, срички, думи и изречения свързани с хляба.
„Клас“ – дума показваща единство и сила. – от житния клас на полето до екипната работа на учениците в един училищен клас. Обсъдиха се чувствата и емоциите, които хлебарят влага при приготвянето на хляба, за да е той вкусен, ароматен и да носи здраве.
Най-малките Климентовци разбраха, че ние хората трябва да ценим хляба, който ежедневно присъства на трапезата ни; който събира хората и ги обединява – в добро и зло.
За да стане хлябът вкусен и сладък, не е достатъчно да си събрал най-доброто зърно или да имаш най-хубавия квас – добрият и вкусен хляб е плод на грижа и внимание; на търпение и топлина.
Всяко парче от вкусната питка, поето от детските ръчички, доказа значимостта на думите: „Хлябът е символ, който свързвамe с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със слънчевия диск, с домашното огнище“.
Уханието на топла погача, което изпълваше класната стая, се допълни от рисунките на децата, в които основен мотив беше – хлябът.
Поклон пред хляба!
