Патрон

Житие на Климент

historyЗа живота и делото на Климент Охридски разполагаме с множество свидетелства. След смъртта му близък негов ученик написва житие на старобългарски език. Сега то не е запазено, но през ХІІ век е послужило за основа за гръцко пространно житие. Тази гръцка творба е достигнала до нас в няколко преписа, изобразява Климент като спасител на славянската писменост чрез пренасянето й в България, като строител на българската църква, организатор на българското училище и автор на българските книги. До нас е достигнал и друг документ за живота на Климент Охридски – житие, написано от Димитър Хоматиян през ХІІІ век.

Климент Охридски е роден по българските земи. За детството му ни е известно малко. Известно е обаче, че още като юноша той придружава Кирил и Методий. Прието е като безспорно, че ги е придружавал в Хазарската им мисия, по дългите пътища от Константинопол до Великоморавия, през Панония и Венеция до Рим, където през 868 г. е утвърдена славянската писменост.

В Рим той е ръкоположен за свещеноучител на славянски език, а по-късно е избран за един от бързописците, с чиято помощ Методий довършва преводите си.

След смъртта на Кирил Философ е прогонен и намира убежище в България, на юг от Дунав, заедно с Наум и Ангеларий през зимата на 885 г.

Княз Борис приема с най-високи почести тримата ученици на св. св. Кирил и Методий. Изтощен от тежкия път Ангеларий умира. Наум и Климент започват просветителска дейност в Плиска. Но славата им се разнася навред из българските земи. Охридският воевода Добета идва лично при цар Борис, за да моли някой от просветителите да бъде изпратен при него. Изборът се пада на Климент.

В Охрид Климент работи с невиждано усърдие, без отдих и почивка. Обикаля колиби, села, градове и сърдечно, и ясно проповядва словото божие на български език. Според оскъдните исторически източници Климент има над 1000 преки ученици. С тях той беседва върху текстове от Евангелието, а често и поучава.

Климент развива и силна социална дейност – разказва се, че неговия дом е бил винаги отворен за хората. Подарените му от цар Борис охридски имоти той поставя в служба на гражданите на Охрид.

На седмата година от пребиваването му в Охрид умира княз Борис. Новият български цар, Симеон ІІ призовава Климент в новата столица – Велики Преслав и го обсипва с дарове и почести. Симеон ръкополага Климент Охридски за Епископ на Охридската земя. Така Климент е първият български епископ.

След завръщането си от Преслав в Охрид, Климент издига манастир и черква в града. Внася от Византия първите овощни дървета и по този начин поставя основите на овощарството в България.

Но най-голямата му заслуга пред българския народ е книжовната му дейност – наред с няколко лични творби, той превежда църковните служби от гръцки на български език и по този начин Словото Божие става разбираемо за масите.

Според източниците, с които разполагаме днес, Климент Охридски умира на 27 юли 912 година, стар стил. Погребан е в Охрид. Според вярване, съществуващо и до днес, гробът му е място с лечебни свойства.

Заради делата си е обявен за светец от българската православна църква.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон“, св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Ранни години

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Завръщане в България

Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крепостта (днес „Калемегдан“ в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската кни-жовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен кни-жовен център в държавата.

Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека/Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.